Как работи
В по-голямата част от света кимането отгоре надолу означава „да“, а клатенето наляво-надясно – „не“. В България е обратно:
- „Да“ – главата се поклаща настрани, леко и меко, често с наклон и полуусмивка. Прилича повече на люлеене, отколкото на категорично отрицание.
- „Не“ – главата се вдига рязко нагоре (понякога и с веждите) и се спуска. Често се добавя и цъкане с език: „ц“.
Важно уточнение: българското „да“ не е точно същото като чуждото „не“. То е по-меко, по-заоблено. Само че от разстояние, на шумна улица или в паника, разликата изчезва напълно.
Кой друг го прави
България не е съвсем сама:
- Албания – често се посочва като страната с почти същата система.
- Гърция и Турция – там „не“ също се казва с рязко вдигане на главата и цъкане. Част от жестовете в Южна Италия са сходни. „Да“ обаче често е като в останалата част на Европа.
- Индия, Пакистан и Шри Ланка – известното поклащане на главата встрани означава „да“, „добре“ или „разбрах“. Българите и индийците се разбират чудесно – поне за едно движение.
Откъде идва
Никой не знае със сигурност. Най-популярната е една легенда от времето на османското владичество: когато поробителите опрели сабя в гърлото на българите и поискали да приемат исляма, те кимали – за да изглеждат съгласни, но всъщност да казват „не“. Красива история, но историците нямат доказателства за нея. По-вероятно е жестът просто да е част от общото балканско наследство, както кафето и споровете за кафето.
Неразбирателствата
- Сервитьорът пита дали искате още ракия. Вие кимате учтиво. Ракия няма да получите. Сервитьорът е бил учтив, вие сте били учтиви и в резултат всички са объркани.
- Шофьорът на такси пита „на гарата ли?“. Вие клатите глава в смисъл „не, на летището“. Той вече кара към гарата – доволен.
- Българите в чужбина свикват с местната система и на връщане в България започват да кимат в грешната посока. Резултат: майка им не знае дали синът ѝ иска още сарми.
- Двойно объркване: любезните българи понякога „превключват“ жеста, когато говорят с чужденец. Чужденецът, който вече е прочел, че в България е обратно, също превключва. Двамата се разминават идеално.
Практичен съвет
Казвайте го на глас. „Да“ е da, „не“ е ne. Просто е. По-сигурно е от всеки жест – и работи дори когато сте с пълна уста с баница.
В България има и трети жест – неопределено поклащане на главата, придружено от „ами…“. Той означава „може би“, „зависи“ и „питай майка си“. Ако го видите при въпроса „Обичаш ли ме?“, имате проблем.