Регионален хумор: кой на кого се смее

България е малка, но всеки регион има своя характер – и своите вицове. Най-хубавото е, че местните обикновено ги разказват сами за себе си, и то с гордост.

Габрово: скъперници по призвание

Габровци са героите на най-известните български вицове за пестеливост. Градът превърна шегата в марка: тук е Домът на хумора и сатирата, а през май се провежда Габровският карнавал. Типични вицове:

• Габровецът спира часовника вечер, за да не се хабят зъбчатите колела.
• Когато не гледа нищо особено, сваля очилата – да не се износват.
• Режат опашките на котките, за да се затваря вратата по-бързо и да не излиза топлото. Подробности – в раздела „Географията“. Не се повтаряме – пестим.

Най-забавното: от Габрово е Кристо (Христо Явашев), художникът, който опакова Райхстага и Пон Ньоф в Париж. Харчил е милиони за опаковане на сгради и е плащал всичко сам. Най-негабровското нещо, правено от габровец.

Шопите: инат и самочувствие

Шопите живеят около София – в Софийско, Пернишко, Трънско. Известни са с инат, с голямо самочувствие и със специфичен говор („леб“ вместо „хляб“, „бело“ вместо „бяло“). Класическият виц:

Шоп отива в зоологическата градина за пръв път. Застава пред жирафа, гледа го дълго, накрая махва с ръка и казва: „Нема такова животно!“

Според мнозина шопската салата е кръстена на тях, макар историците да твърдят, че е създадена за ресторантите на „Балкантурист“ през 50-те и 60-те години на XX век. Шопите не спорят. Те просто знаят.

Пловдив: царството на айляка

Айляк е пловдивска дума, която няма точен превод. Означава бавно, спокойно, без да бързаш, с кафе и разговор, за удоволствие. Пловдивчанинът не закъснява – той пристига на айляк. Ако някой от София ви каже, че в Пловдив нищо не става, пловдивчанинът ще отговори: „Точно затова сме тук.“

Варна срещу Бургас

Двата морски града спорят от десетилетия коя морска градина е по-хубава, кой плаж е по-широк и чии рибари лъжат по-убедително. Варненци казват, че Варна е морската столица. Бургазлии казват, че няма нужда да го казват, защото е очевидно.

Северозапад: самоирония на квадрат

Видин, Враца, Монтана и Лом години наред бяха обявявани от Евростат за най-бедния регион в ЕС – и са най-богатият на самоирония според всички останали. Северозападняците имат собствен говор и обичат да казват, че там „и времето спира, ама поне спира на хубаво място“.

Родопите: бавно и мъдро

Родопчани говорят спокойно, с много стари думи и звуци, които останалите българи не разбират без превод. Вицовете за тях обикновено са за бавността, но всеки, който е опитал да ги надприказва, знае: накрая родопчанинът винаги печели. Бавно.

Сливен срещу Ямбол

Двата града са на около 25 км един от друг – достатъчно близо, за да се виждат, и достатъчно далеч, за да не си признаят, че си приличат.

• Сливен е „градът на стоте войводи“ – тук са израснали хайдути и революционери като Хаджи Димитър. Над града са Сините камъни, а в Сливен е създадена и първата текстилна фабрика по българските земи (Добри Желязков, 1834 г.). Сливенци са известни и с вятъра си – местната бора понякога духа така, че прическата е само пожелание.
• Ямбол е спокоен, равен и разположен на Тунджа. Има древния тракийски град Кабиле, стар безистен (покрит пазар) и кукерски фестивал, на който маските са по-страшни от всеки вятър.

Сливенци казват, че вятърът им е толкова силен, че от време на време довява по някой ямболлия. Ямболлии отговарят, че ходят в Сливен само да видят как изглежда планина – защото у тях всичко е равно като маса. И двете страни смятат, че са прави.

Ловеч срещу Плевен

Съседи в Северна България, обединени от една обща история – войната от 1877 г. – и разделени от всичко останало.

• Плевен има Панорамата „Плевенска епопея 1877“, огромно кръгло платно за обсадата на града, и първото винарско училище в България (1890 г.). Плевенчани са по-многобройни и не пропускат да го споменат.
• Ловеч има Покрития мост на Кольо Фичето, възрожденския квартал Вароша и голяма гордост: тук Левски изгражда своя революционен център, поради което ловчанлии наричат града си „столицата на Апостола“.

Плевенчани казват: „Ние имаме цяла битка на 360 градуса.“ Ловчанлии отговарят: „А ние имаме мост с покрив – под него може да се скриеш и от дъжда, и от плевенчани.“ А когато в края на 90-те футболният Литекс направи Ловеч шампион на България, плевенчани започнаха да твърдят, че футболът изобщо не е толкова важен.

Варна срещу Добрич

Варна вече води една война с Бургас, но има и втори фронт – на север.

• Добрич е столицата на Добруджа, житницата на България. Между 1913 и 1940 г. градът е в границите на Румъния (под името Базарджик) и се връща в България с Крайовската спогодба – без нито един изстрел.
• Добричлии обичат да напомнят, че Албена, Балчик, Каварна и нос Калиакра са в тяхната област, а не във Варненска.

Варненци казват: „Ние сме морската столица.“ Добричлии отговарят: „Да, но най-хубавите плажове са наши, а хлябът ви е от нашето жито. Вие просто сте по-близо до летището.“ Варненци обикновено нямат отговор, защото в този момент ядат добруджанска питка.

Хитър Петър и Настрадин Ходжа

Над регионите стоят двама герои, познати на всеки българин. Хитър Петър е българският народен хитрец – беден, но винаги надхитрява богаташите, попа и кадията. Настрадин Ходжа е неговият вечен съперник, споделен с турците и с половината Близък изток. В много приказки двамата се надхитряват взаимно и никой не печели. Като на Балканите изобщо.