Как започва
- Не идвате с празни ръце. Бутилка вино, бонбони, цветя (нечетен брой!) – нещо.
- Събувате се. В много домове ще получите чехли от домакина. Не отказвайте. Чехлите са част от гостоприемството.
- Салата и ракия. Вечерята започва със салата и малка чаша ракия – не преди и не след, а заедно. Супата и основното ястие чакат, докато ракията свърши. Това може да отнеме време.
Наздравицата
- „Наздраве!“ се казва, като се гледате в очите. Ако гледате в чашата, преданието казва, че ви чакат седем години лош късмет в любовта. Никой не знае откъде идва това правило, но всички гледат в очите. Много внимателно.
- Първата глътка е обща. Не пиете, преди домакинът да е вдигнал чаша.
- Ракията не се пие на екс. Пие се на малки глътки, бавно, с разговор. Който я гаврътне наведнъж, издава, че не е от тук – или че е от тук, но има проблем.
Храната
- Питката на празник се чупи с ръце, не се реже с нож.
- „Хапни си още малко“ не е въпрос. Това е заповед. Отговорът „Сит съм“ се приема като „Още малко, моля“.
- Сол и чубрица. На всяка маса стои шарена сол – смес от сол, чубрица и подправки. Слага се на хляба, на доматите и на всичко останало. Ако я няма, нещо не е наред с домакина.
Краят, който не свършва
Българското сбогуване има няколко етапа:
- „Е, ние ще тръгваме.“ (Никой не става.)
- „Айде последна.“ (Наливат се още две.)
- Ставане и разговор прав в хола – двайсет минути.
- Обуване на обувките и разговор в коридора – още двайсет.
- Разговор на вратата, на стълбите и до колата. Тук се решават най-важните въпроси.
Ако сте планирали да си тръгнете в 22:00, обявете го в 21:00.
Между нас казано
В България на гостите се подарява и храна за вкъщи. Ще си тръгнете с буркан лютеница, две баници и половин торта – независимо дали сте го искали. Ако откажете, ще ги намерите в колата си. Българската баба знае къде паркирате.