Първото българско царство (681–1018)

Основаване

През 681 г. Византия е принудена да признае новата държава на хан Аспарух между Дунава и Балкана. Прабългарите – конници, дошли от степите – се съюзяват със славяните, които вече живеят там. Резултатът е държава, която ще издържи повече от три века и ще промени Балканите.

Великите ханове

• Тервел (700–721) – помага на Византия да спре арабите при обсадата на Константинопол през 717–718 г. Получава титлата „кесар“. Византийците го обичат, докато не започнат отново да воюват с него.
• Крум (803–814) – Крум Страшни. Разгромява император Никифор I през 811 г. и, според хрониките, прави чаша от черепа му. Звучи жестоко, но кой сте вие да съдите средновековния протокол.
• Омуртаг (814–831) – строител и законодател, сключва 30-годишен мир с Византия.

Покръстването и Златният век

Княз Борис I приема християнството през 864 г. и превръща държавата в християнска. Неговият син, цар Симеон Велики (893–927), учен в Константинопол, разширява България от Адриатическо до Черно море и води Златния век на българската книжнина. Столицата се мести в Преслав.

Упадък

След Симеон идват по-слаби владетели, нашествия на маджари и печенеги и войни с Киев. Последният голям опит да спаси държавата прави цар Самуил, но през 1014 г. в битката при Беласица войските му са разбити. Византийският император Василий II ослепява 15 000 пленници и ги изпраща обратно. Самуил умира от сърдечен удар, когато ги вижда. През 1018 г. Първото царство пада.