Раздел III · 6/10

Възраждането и Освобождението

Училища, читалища, апостоли и една война, която промени картата.

≈ 1 мин. четене

Възраждането (1762–1878)

След „История славянобългарска“ на Паисий започва движение за българско образование, църква и държава.

  • 1835 г. – в Габрово се открива първото светско българско училище.
  • 1856 г. – създават се първите читалища – културни домове, в които се учи, чете, пее и спори. Днес в България има над три хиляди читалища, а някои от тях са по-стари от държавата.
  • 1870 г. – с султански ферман се създава Българската екзархия. Българите получават своя църква.

Апостолите

  • Георги Раковски – идеологът на въоръжената борба.
  • Васил Левски (1837–1873) – Апостола на свободата. Създава мрежа от тайни революционни комитети. Обесен в София през 1873 г. За повечето българи той е най-светлата личност в историята.
  • Любен Каравелов и Христо Ботев – писатели и революционери в Букурещ.

Априлското въстание (1876)

Въстанието избухва в Копривщица на 20 април 1876 г. Потушено е жестоко – Батак, Перущица, Брацигово. Новините, разказани от американския журналист Януариъс Макгахан и от Гладстон в Англия, шокират Европа. „Българските ужаси“ стават международна тема.

Руско-турската война (1877–1878)

Русия обявява война на Османската империя. Битките при Шипка и Плевен решават изхода. Помагат и българските опълченци. Със Санстефанския мирен договор от 3 март 1878 г. се създава голяма България. Няколко месеца по-късно Берлинският конгрес я разделя на три части. Три март е Националният празник на България.

Между нас казано

Санстефанска България съществува само на хартия няколко месеца, но картата ѝ все още стои на стените на някои кабинети. Носталгията е мощна сила.

Текстовете са създадени с широка помощ на изкуствен интелект – и с любов, кафе и самоирония – и са прегледани от човек. За AI, източниците и правата →
Последна редакция: октомври 2026 г.