Раздел III · 9/10

Преходът и Европа (1989–2026)

От купоните за хляб до еврото в портфейла.

≈ 1 мин. четене

Деветдесетте

  • 1990 – първите свободни избори; Великото народно събрание приема нова конституция през 1991 г.
  • 1990–1997 – тежка икономическа криза, пирамиди, банкови фалити. През зимата на 1996–1997 г. хиперинфлацията изяжда спестяванията. Хората излизат на протест по улиците.
  • 1 юли 1997 – въвежда се валутен борд. Левът е фиксиран към германската марка, после към еврото. Стабилност след хаоса.

Пътят към Запада

  • 2001 – бившият цар Симеон Сакскобургготски става министър-председател. Рядък случай в света бивш монарх да спечели демократични избори и да стане премиер.
  • 2004 – България става член на НАТО.
  • 2007 – България влиза в Европейския съюз на 1 януари.
  • 2024–2025 – членство в Шенгенското пространство: по въздух и море от 31 март 2024 г., а изцяло, включително по суша, от 1 януари 2025 г.
  • 1 януари 2026 – България приема еврото. Левът се обменя по фиксирания курс 1,95583 лева за евро и остава в историята.

Политиката

Последните години са белязани от много избори – понякога по два пъти в годината – протести срещу корупцията и смени на правителства. Българите имат богат опит с урните, но все още търсят идеалното правителство. Търсенето продължава.

Между нас казано

Левът изкара 145 години – от 1881 до 2026 г. Достатъчно, за да стане част от езика. „Нямам лев“ ще продължи да означава „нямам пари“, независимо какво пише на банкнотите.

Текстовете са създадени с широка помощ на изкуствен интелект – и с любов, кафе и самоирония – и са прегледани от човек. За AI, източниците и правата →
Последна редакция: октомври 2026 г.