Повечето славянски езици нямат член. Българският не само има, но го и лепи след думата: книга става книгата, дете става детето, хора става хората.
Видовете
- мъжки род: -ът / -ят (пълен) и -а / -я (кратък) – градът, града; царят, царя
- женски род: -та – жената, нощта
- среден род: -то – селото, морето
- множествено число: -те или -та – мъжете, градовете, но: очите, селата
Правилото за пълния член
Пълният член (-ът, -ят) се пише, когато думата е подлог – тоест когато тя извършва действието. Краткият член (-а, -я) е за всичко останало.
- Градът е красив. (градът е подлог)
- Влязохме в града. (тук е допълнение)
- Учителят закъсня. / Попитахме учителя.
Практичният трик: заменете думата с „той“. Ако се получава смислено изречение, пишете пълен член. Ако трябва да кажете „него“ – краткият.
Между нас казано
Тази проверка е стряскаща за повечето възрастни. В говоримия език пълният член почти не се чува, затова повечето хора пишат по слух. Учителите по български го наричат „тиха национална катастрофа“.
Кога членът липсва
- след числа: три града, но трите града
- при собствени имена: София, но хубавата София
- при обобщения: Котка не яде лимони.