Ятовата граница
Най-известната граница в българския език не е политическа, а фонетична. Минава приблизително от Никопол на Дунава през Плевен, Пазарджик до Солун. На изток от нея старият звук ѣ (ят) се изговаря като „я“, на запад – като „е“.
- Изток: бял – бели, хляб – хлебове (както в книжовния език)
- Запад: бел, леб – и така в цялата западна половина
Книжовният език взима източното произношение, защото много от възрожденските писатели са от Източна България. Западняците още не са забравили.
Някои колоритни особености
- Шопски (около София): „Ние сме си шопи – ако не сме ние, кой ще ни разбере?“ Членуват с -о: човеко, лебо.
- Родопски: запазени стари носовки и думи от средновековието. Плюс „ут“ вместо „от“ и много мелодика.
- Тракийски: широко „е“ и дълги „а“-та. Звучи спокойно и сигурно.
- Странджански: архаичен и красив, почти изчезнал.
- Мизийски (Северна България): с типично източно „ъ“ и редукция.
Между нас казано
Всеки българин е убеден, че неговият град говори най-правилно, а всички останали – смешно. Софиянците смятат пловдивчани за бавни, пловдивчани смятат софиянците за нервни, а варненци просто отиват на плаж.