1. „И“ или „ѝ“
ѝ (с ударение) е местоимение – дадох ѝ книгата. и без ударение е съюз – ти и аз. Ако не можете да намерите ударението на клавиатурата, не е повод да пишете „й“. Това е друга буква.
2. Пълен член
Вижте отделната страница. Казано накратко: градът е хубав, но отивам в града.
3. „Не“ с глаголите
С глаголи винаги разделно: не искам, не зная, не мога. Изключения са глаголи, които без „не“ не съществуват: ненавиждам, негодувам.
4. Слято, полуслято, разделно
- всъщност, наистина, изобщо – слято
- вагон-ресторант, северозапад – вижте речника, не интуицията
- по-хубав, най-голям – „по“ и „най“ винаги с тире
5. Двойно „н“
Странни, истинни, единни – когато коренът завършва на „н“ и се добави наставка с „н“. Но истински е с едно „н“, защото там няма втора наставка. Езикът не обещава да е логичен.
6. „-ия“ и „-ие“
Кашкавал от Германия, но желанието ми е. Помнете: -ия за женски род, -ие за среден.
7. Главни букви
Месеците и дните се пишат с малка буква: понеделник, януари. Народностите – също: българин, германец. Английските навици тук не помагат.
8. Числата
Двама мъже, две жени, два стола. За хора от мъжки род има специални бройни форми: двама, трима, четирима. „Два мъже“ не е престъпление, но звучи като да сте ги броили в склад.
9. Съгласуване
Ние бяхме доволни, но Вие бяхте доволен? – ако говорите учтиво на един човек от мъжки род. Да, това е официално правило и да, малко е объркващо.
10. „Във“ и „със“
във и със се пишат пред думи, които започват съответно с „в“/„ф“ или „с“/„з“: във Варна, със сестра си. Във всички останали случаи: в София, с брат си.
Официалният източник е Официален правописен речник на българския език на Института за български език към БАН. Ако някой ви поправи с „така се казва“, попитайте го за номера на правилото. Обикновено разговорът приключва там.