Българският има нещо, което повечето европейски езици нямат: специални глаголни форми, които показват, че не сте свидетел на събитието, а го предавате от чужди думи.
- Той пише книга. – видях го с очите си.
- Той пишел книга. – казаха ми, но не гарантирам.
- Той бил писал книга. – казаха ми, а и не вярвам много.
Кога се използва
- в приказките: „Имало едно време един цар…“ Никой от нас не е бил там.
- при клюки: „Съседката се била развела.“
- при съмнение и ирония: „Той бил най-добрият шофьор в града!“ – тоест не е.
Формите
Преизказните форми се образуват от минало деятелно причастие: пишел, четял, бил, ходел. В трето лице спомагателният глагол изпада: той ходел, но аз съм ходел.
Между нас казано
Учени лингвисти спорят дали това е отделно наклонение или „засвидетелстване“. Българските баби отдавна са решили спора на практика: всяко изречение, започващо с „Казват, че…“, завършва с „ама аз не съм го казала“.