Раздел I · 4/10

Глаголите: девет времена и никакъв инфинитив

Защо българинът не казва „искам да ям“ с един глагол.

≈ 1 мин. четене

Няма инфинитив

На български не можете да кажете „искам ям“ – винаги казвате „искам да ям“. Инфинитивът изчезва още в средновековието, оставяйки следи само в изрази като „не мога позна“ в диалектите и в речника, където глаголите се записват в първо лице: пиша, чета, спя.

Видът – свършен и несвършен

Почти всеки глагол има две форми: несвършена (процесът) и свършена (резултатът).

  • пиша – напиша, чета – прочета, ям – изям

„Пиша писмо“ значи, че още седите над него. „Написах писмо“ значи, че вече чакате отговор.

Деветте времена

  1. сегашно – пиша
  2. минало свършено (аорист) – писах
  3. минало несвършено (имперфект) – пишех
  4. минало неопределено – писал съм
  5. минало предварително – бях писал
  6. бъдеще – ще пиша
  7. бъдеще предварително – ще съм писал
  8. бъдеще в миналото – щях да пиша
  9. бъдеще предварително в миналото – щях да съм писал

Деветото време се използва главно в две ситуации: в учебниците и в оправданията пред съпругата. „Щях да съм се прибрал, ако не беше трафикът.“

Между нас казано

Формата „щях да“ е любимото време на българската политика. Всичко щеше да е построено, ако не бяха предишните.

Текстовете са създадени с широка помощ на изкуствен интелект – и с любов, кафе и самоирония – и са прегледани от човек. За AI, източниците и правата →
Последна редакция: октомври 2026 г.