Няма инфинитив
На български не можете да кажете „искам ям“ – винаги казвате „искам да ям“. Инфинитивът изчезва още в средновековието, оставяйки следи само в изрази като „не мога позна“ в диалектите и в речника, където глаголите се записват в първо лице: пиша, чета, спя.
Видът – свършен и несвършен
Почти всеки глагол има две форми: несвършена (процесът) и свършена (резултатът).
- пиша – напиша, чета – прочета, ям – изям
„Пиша писмо“ значи, че още седите над него. „Написах писмо“ значи, че вече чакате отговор.
Деветте времена
- сегашно – пиша
- минало свършено (аорист) – писах
- минало несвършено (имперфект) – пишех
- минало неопределено – писал съм
- минало предварително – бях писал
- бъдеще – ще пиша
- бъдеще предварително – ще съм писал
- бъдеще в миналото – щях да пиша
- бъдеще предварително в миналото – щях да съм писал
Деветото време се използва главно в две ситуации: в учебниците и в оправданията пред съпругата. „Щях да съм се прибрал, ако не беше трафикът.“
Между нас казано
Формата „щях да“ е любимото време на българската политика. Всичко щеше да е построено, ако не бяха предишните.