Изрази и поговорки

Българските поговорки съчетават селски практицизъм с философска ирония. Ето някои от любимите, с обяснение за непосветените.

• „Бърза работа – срам за майстора.“ – прибързаното се връща. На майстора.
• „Тиха вода брегове рони.“ – пазете се от мълчаливите. Те знаят повече.
• „Който копае гроб другиму, сам пада в него.“ – кармата е изобретена много преди йогата.
• „Не е луд този, който яде зелника, а този, който му го дава.“ – виновен е щедрият.
• „Като на гости с празни ръце.“ – има неща, които никой българин не прави. Да дойдете без подарък е едно от тях.
• „Дал Господ, че и в торбата турил.“ – когато късметът прекали.
• „Гарга гарга око не вади.“ – използвайте при обсъждане на политика.
• „Сит на гладен не вярва.“ – обяснява голяма част от данъчната политика.
• „Обеща ми попа баница.“ – обещанието е, баницата я няма.

Модерни изрази

• „Майка му стара!“ – универсален възглас за изненада, раздразнение и възхищение. Произнася се с чувство.
• „Абе…“ – въвежда всяка втора реплика. Без него разговорът няма начало.
• „Ще видим.“ – означава „не“. Учтиво.
• „Утре ще го оправим.“ – означава „следващата седмица, ако изобщо“.
• „Айде наздраве!“ – край на разговора и начало на следващия.