Българите обичат историята си толкова, че я пишат и като романи – дебели, епични и с много конници.
Димитър Талев (1898–1966)
Трилогията, започваща с „Железният светилник“ (1952), проследява няколко поколения от Преспа и Охрид през Възраждането – борбата за църква, училище и език. Продължават я „Преспанските камбани“ и „Илинден“.
Стефан Дичев (1920–1996)
„Пътят към София“ е роман за Руско-турската война от 1877–1878 г., с шпионаж, любов и снежни проходи. Чете се като приключение, а се помни като история.
Вера Мутафчиева (1929–2009)
Историчка и писателка. „Случаят Джем“ разказва за османския принц Джем, превърнат в заложник на европейската политика, а „Летопис на смутното време“ – за кърджалийските размирици. Мъдро, иронично и съвсем не скучно.
Антон Дончев
За „Време разделно“ вижте страницата за романа през втората половина на XX век.
Правилото на българския исторически роман е просто – ако героят е щастлив в първа глава, до десета ще е изгубил коня, любимата и поне един зъб. Но ще спечели свободата.