Майсторите на разказа

Ако романът е сватба, разказът е наздравица: кратък, точен и запомнящ се. Българските писатели го овладяват рано и не го изпускат.

Любен Каравелов (1834–1879)

Каравелов е революционер, журналист и един от първите истински прозаици. Повестта „Българи от старо време“ (1867) рисува двама чорбаджии от Копривщица – дядо Либен и Хаджи Генчо – с толкова обич и ирония, че и днес ги разпознаваме у съседите си.

Елин Пелин (1877–1949)

Истинското име на Елин Пелин е Димитър Стоянов. Той е певецът на шопското село – със сиромашия, хумор и много мъдрост. Известни разкази: „Андрешко“, „Ветрената мелница“, „Задушница“, „Косачи“. Пише и повестите „Гераците“ и „Земя“, цикъла „Под манастирската лоза“ и детската книга „Ян Бибиян“. От 2020 г. творчеството му е обществено достояние.

Йордан Йовков (1880–1937)

Йовков е майсторът на тихия, светъл разказ. В „Старопланински легенди“ оживяват хайдути и красавици, а във „Вечери в Антимовския хан“ – странници около една механа. Разказите „Албена“, „Шибил“ и „Серафим“ се учат в училище, но се разбират едва по-късно в живота. Пише и романа „Чифликът край границата“.

Светослав Минков (1902–1966)

Българският майстор на гротеската и фантастиката. Разказите му за машини, реклами и големия град звучат подозрително съвременно. Сборникът „Дамата с рентгеновите очи“ е добро начало.

Йордан Радичков (1929–2004)

Радичков превръща северозападното село в космос, в който гарги, врабчета и хора спорят за смисъла на живота. Сборници като „Свирепо настроение“ и „Ние, врабчетата“ се четат с усмивка и с леко замайване.