Иван Вазов, „Под игото“ (1894)
Първият голям български роман. Написан е в Одеса през 1887–1888 г., а сюжетът е за Априлското въстание в малкото град Бяла черква. Главният герой Бойчо Огнянов е идеалист, жените са влюбени, турците са турци, а българите – понякога смешни, понякога велики. Преведен е на над 30 езика.
Алеко Константинов, „Бай Ганьо“ (1895)
Сатира за българина, който пътува в Европа с торба с розово масло и с убеждението, че всички го лъжат. Бай Ганьо е груб, хитър, пресметлив и невероятно жив. Сто и трийсет години по-късно все още го срещаме на летищата.
Алеко пише и „До Чикаго и назад“ – пътепис за световното изложение в Чикаго през 1893 г. Америка го впечатлява с размерите и шума си. Ние бихме добавили, че и до днес там трудно се намира свястна баница.
Елин Пелин и Йордан Йовков
Двамата майстори на разказа.
- Елин Пелин – селото, бедността, хумора и греховете. „Гераците“, „Под манастирската лоза“, „Ян Бибиян“.
- Йордан Йовков – Добруджа, степта, гордите хора. „Старопланински легенди“, „Чифликът край границата“, „Жетварят“. Тих, мъдър, с пейзажи, които се помнят цял живот.
Димитър Димов, „Тютюн“ (1951)
Голям семеен и обществен роман за тютюневите търговци и стачките преди Втората световна война. През 1952 г. е бил подложен на партийна критика като „недостатъчно социалистически“ и е преработен. Въпреки това – или може би точно затова – остава един от най-четените романи.
Също си струва
- Димитър Талев, „Железният светилник“ (1952) – Македония през Възраждането.
- Емилиян Станев, „Крадецът на праскови“ (1948) – любов между пленник и жена на комендант по време на Първата световна война. Кратко, болезнено и гениално.
Прочетете пълните текстове: Антология: кратка проза · Къде да четем онлайн