Алеко Константинов (1863–1897)
„Бай Ганьо“ е най-известният български литературен герой – търговец на розово масло, който пътува из Европа и навсякъде се държи като у дома си. Мнозина казват, че Бай Ганьо е умрял. Други го срещат всеки ден на летището. Алеко пише и фейлетони и пътеписа „До Чикаго и назад“.
Чудомир (1890–1967)
Истинското му име е Димитър Чорбаджийски. Художник и писател от Казанлък, който разказва за хората от своя край с безкрайно добродушие. Сборниците „Нашенци“ и „Не съм от тях“ са идеални за четене на глас – особено на семейни събирания.
Радой Ралин (1923–2004)
Поетът на епиграмата и острия каламбур. Сборникът му „Люти чушки“ (1968) е спрян от цензурата – най-добрата реклама, която може да получи една книга на сатирик.
Станислав Стратиев (1941–2000)
Драматург и разказвач на абсурда в ежедневието. Пиесата „Римска баня“ – за един апартамент, под който се открива антична баня – е българската версия на „Как бюрокрацията победи археологията“.
Народният хумор
Хитър Петър – вечният хитрец от народните приказки, който винаги надхитрява богаташа, попа и кадията. За него и за съперника му Настрадин Ходжа вижте раздела „Забавно“.
В България сатирата е най-опасният жанр. Не заради цензурата, а защото всеки читател е сигурен, че става дума за съседа му.