Раздел II · 9/20 · Проза и роман

Хумор и сатира

Как българските писатели се смеят на властта, на съседите и най-вече на себе си.

≈ 1 мин. четене

Алеко Константинов (1863–1897)

„Бай Ганьо“ е най-известният български литературен герой – търговец на розово масло, който пътува из Европа и навсякъде се държи като у дома си. Мнозина казват, че Бай Ганьо е умрял. Други го срещат всеки ден на летището. Алеко пише и фейлетони и пътеписа „До Чикаго и назад“.

Чудомир (1890–1967)

Истинското му име е Димитър Чорбаджийски. Художник и писател от Казанлък, който разказва за хората от своя край с безкрайно добродушие. Сборниците „Нашенци“ и „Не съм от тях“ са идеални за четене на глас – особено на семейни събирания.

Радой Ралин (1923–2004)

Поетът на епиграмата и острия каламбур. Сборникът му „Люти чушки“ (1968) е спрян от цензурата – най-добрата реклама, която може да получи една книга на сатирик.

Станислав Стратиев (1941–2000)

Драматург и разказвач на абсурда в ежедневието. Пиесата „Римска баня“ – за един апартамент, под който се открива антична баня – е българската версия на „Как бюрокрацията победи археологията“.

Народният хумор

Хитър Петър – вечният хитрец от народните приказки, който винаги надхитрява богаташа, попа и кадията. За него и за съперника му Настрадин Ходжа вижте раздела „Забавно“.

Между нас казано

В България сатирата е най-опасният жанр. Не заради цензурата, а защото всеки читател е сигурен, че става дума за съседа му.

Текстовете са създадени с широка помощ на изкуствен интелект – и с любов, кафе и самоирония – и са прегледани от човек. За AI, източниците и правата →
Последна редакция: октомври 2026 г.