Средновековието
След покръстването през 864 г. и пристигането на учениците на Кирил и Методий България се превръща в книжовен център на славянския свят. През Х век, при цар Симеон, в Преслав се превежда, пише и преписва толкова, че периодът е наречен Златен век на българската книжнина.
- Черноризец Храбър, „За буквите“ – страстна защита на славянската азбука срещу гръцкото високомерие.
- Йоан Екзарх, „Шестоднев“ – описание на сътворението, в което между другото се появяват и първите описания на българските владетели в разкош.
- Патриарх Евтимий (XIV в.) – реформира правописа в Търново малко преди всичко да рухне под османците. Лош тайминг, добри идеи.
Паисий Хилендарски
През 1762 г. монахът Паисий в Хилендарския манастир на Атон завършва „История славянобългарска“. Книгата е по-скоро призив, отколкото учебник: българите имат славно минало и няма защо да се срамуват от езика си. Преписва се ръчно и се носи от село на село. Смятана е за начало на Възраждането.
Народните песни
Хилядите народни песни са истинската литература на петте века под османска власт. Те разказват за юнаци и хайдути, за любов и мъка, за Крали Марко и за момите, които не искат да се женят за турци. Братя Миладинови ги събират в сборник през 1861 г. Записът на Валя Балканска на „Излел е Дельо хайдутин“ лети в космоса със сондата „Вояджър“ през 1977 г.
Това прави нашата народна песен единственото българско произведение, което вече е напуснало Слънчевата система. Без виза, без такси и без да чака на опашка.