Антон Дончев, „Време разделно“ (1964)
Роман за насилственото помохамеданчване в Родопите през XVII век. Прочит за болката, вярата и цената на свободата. Филмът на Людмил Стайков от 1988 г. се гледа и днес с отворена уста и затворено гърло.
Йордан Радичков (1929–2004)
Магическият реализъм на български. Радичков пише за северозападните села, за врабците, за „Ние, врабчетата“ и „Неосветените дворове“. Персонажите му говорят с животните и понякога животните отговарят по-смислено.
Павел Вежинов, „Бариерата“ (1976)
Странна, фантастична любовна история за жена, която може да лети. Мистична, нежна, с лек полъх на научна фантастика.
Виктор Пасков, „Балада за Георг Хених“ (1987)
Кратък роман за чешкия майстор на лютни, живеещ в София. Музика, бедност и красота. Прочитате го за един следобед и го помните цял живот.
Други
- Богомил Райнов – шпионски романи и есета.
- Владимир Зарев, „Разруха“ (2003) – прехода в България като роман.
- Георги Марков – романи и пиеси, но най-вече „Задочни репортажи за България“, излъчвани по „Свободна Европа“. Марков е убит в Лондон през 1978 г. с отровен чадър. Литература и история се срещат на най-неочаквани места.
Соцреализмът създава много скучни романи. Добрата новина е, че почти никой не ги помни и вие също не трябва.