Христо Ботев (1848–1876)
Поет, журналист, революционер. Живее бурно и кратко, и умира бурно и млад – убит е на Врачанския балкан през май 1876 г., малко след като слиза с чета от парахода „Радецки“. Оставя след себе си около двайсет стихотворения. Двайсет! И въпреки това е безспорно най-цитираният български поет.
- „Хаджи Димитър“ – за умиращия юнак, когото оплакват природата и самодивите. Учи се наизуст във всяко училище от сто години насам.
- „Моята молитва“ – иронична молитва към бога на разума, която и днес звучи свежо.
- „На прощаване“ – писмо до майката преди битката. Учениците в Ботевия ден, 2 юни, рецитират и плачат едновременно.
На 2 юни в 12 часа по обяд сирените в цялата страна вият една минута в памет на Ботев и на загиналите за свободата. Колите спират, хората застиват.
Иван Вазов (1850–1921)
Патриархът на българската литература. Пише всичко: стихове, разкази, пиеси, пътеписи и романа „Под игото“. Ако Ботев е бурята, Вазов е широката река, която минава през всеки дом.
- „Епопея на забравените“ – цикъл оди за героите на Възраждането: Левски, Бенковски, Раковски, Паисий. Половината от България е научила историята си от тези стихове.
- „Отечество любезно…“ и „Българският език“ – стихотворения-химни за родината и езика.
- „Опълченците на Шипка“ – битката при Шипка като епос. След нея никой не може да изкачи прохода без да се почувства малко като герой.
Вазов е толкова плодовит, че в рамките на един учебен срок учениците научават поне три негови творби и минимум една негова къща-музей. Казват, че ако съберете всичките му трудове, ще ви трябва нов рафт. И нов гардероб за рафта.
Прочетете пълните текстове: Антология: Христо Ботев · Антология: Иван Вазов